Текстове

Блус и Пънк

Някой скърца със перце
Друг пък пляскаvсъс ръце
Шест пънкарa архаични
Влачим макари различни

Чува се акорд, че два
поразчисти се прахта
и от струните лети ръжда
барабана май пък се раздра

Припев:
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус

Следва творческа изява
Напъните са жестоки
Бира, мента се раздава
Пънкиблуз изливаме ноти

Припев:
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус

Техниката нещо сдава
Басист ядосан се подава
Кабелите той раздава
Всичко май наред настава

Сцената ни отеснява
Нещо страшно тука става
Шест пънкара архаични
Леем ноти непривични

Припев:
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус
Пънк и Блус, Пънк и Блус
е като бира със лимонов вкус

ГРУБО В МОЗЪКА

Радио, телевизия, вестници, списания,
Новини и политика, гадни филми и реклами.
Постоянно чувам аз вашия противен глас.

И стрелите ви отровни в мозъка ми се забиват,
много бавно и коварно личността ми те убиват.
Нямам вече свои мисли и свои желания,
и съм като другите безмозъчни създания.

Грубо, грубо. Грубо, грубо някой в мозъка ми бърка,
Грубо, грубо. Грубо, грубо някой в мозъка ми бърка,
в мислите ми той прониква и болезнено човърка.
в мислите ми той прониква и болезнено човърка.

Всички сме марионетки с невиждащи очи.
Всички сме марионетки без дупки за уши.
Всички сме марионетки с дървени глави.
Всички сме марионетки – кукли на конци.

Вече не издържам аз ей сега ще се побъркам!

ПАРИ

Късчета хартия със гаден цвят,
около тях върти се целия свят.
Беден и богат към тях се стреми –
тези хартийки се наричат пари.

Припев:Пари, пари, пари, пари, пари, пари, пари.
Целият свят около тях се върти.
Пари, пари, пари, пари, пачки със пари.
Всичките пари отзад си ги наври!

Във миналото златото погуби много хора.
То беше на дявола основната опора.
За него толкова невинна кръв се е проляла,
че цялата планета без остатък би заляла.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Нов фетишизъм се шири сега,
долар бог днес управлява света.
И хора от всички страни и народи
чинно се кланят пред долари икони.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

РОБИНЗОН

На самотен остров сред Тихи океан,
далеч от суетата на този шибан свят,
далеч от лицемерието, далеч от наглостта,
далече от предателството и от подлостта.

Припев: Лошо ли му е било на Робинзон Крузо? (2)
Лошо, лошо, лошо, лошо ли му е било? (2)

Там на свобода и без господар,
далече от парите, далеч от бедността,
далеч от подчинението и от принудата,
далече от мизерията, далече от глада.

Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Там сред вечен мир – вековна тишина,
далеч от политиците, далече от властта,
далеч от полицейщината и престъпността,
далече от кошмарите на всякоя война.

Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ах, как искам аз да съм кат’ Робинзон сега!
Далеч, далеч от хората, далеч от всички вас,
далеч от обществото, далече от света,
далече от живота, далече от смъртта!

Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ТЪП СЪМ

Мразя всички умни хора. До гуша ми дойде от тях.
Всички те ме поучават. Искат да ме управляват.
Чуйте хора аз съм тъп. Тъп съм, тъп! Много тъп!

Аз съм тъп!
Много тъп!
Тъп съм, тъп!
Страшно тъп!
Тъп!
Тъп!
ТЪП!

НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ СВЯТ

Всяка сутрин още щом отворя очи
Започвам да се чудя – къде ли съм, кажи!
Къде изчезна вчерашния чуден, чуден свят?
Отново се намирам във сив, бетонен град.

Припев: Аз не съм от този свят.
Не съм бил и никога няма да бъда!
Допивам последните глътки ракия
и към своя свят, политам…

По улиците крача – дъждовен, мрачен ден.
Тълпи от разни хора минават покрай мен.
И в своята черупка всеки се е скрил.
И пълен с неприязън във мен е поглед впил.

Припев: Аз не съм от този свят.
Не съм бил и никога няма да бъда!
Гълтам шепата жълти таблетки
и към своя свят, политам…

Пускам телевизора отново новини!
Отново атентати, престъпления, войни!
Отново гинат хора от болести и глад!
О, господи, нима живея в този кървав ад?

Припев: Аз не съм от този свят.
Не съм бил и никога няма да бъда!
Забивам спринцовката във своите вени
и към своя свят, отлитам…

Как търпите вие, всичко това?
Защо живеете във тази лъжа?
Хей, ако искаш ела със мен и ти
във света на своите мечти.

Припев: Аз не съм от този свят.
Не съм бил и никога няма да бъда!
Скачам от жилищния блок
и към своя свят, завинаги отлитам…

ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ

Сутрин се събуждаме точно по обяд.
Стомаха се бунтува, главите ни болят.
В чешмата пак са пуснали от сладката вода.
Изпиваме набързо по литър или два.

Един пие аналгини ала няма оправия.
Втори в банята се кара с тоалетната чиния.
Трети раните си ближе също като мен.
Така започва всеки наш безгрижен, весел ден.

Припев: Весела компания!
Ние сме!

Набързо се обличаме, кубинките обуваме
и с викове, и крясъци към света се втурваме.
И сядаме отвън на някое кафе,
да видим ние свят, а света зверове.

И лекарство, и храна е добрата бира.
Който пие бира нивга не умира.
Бирата дори и против махмурлук помага,
келнер, донеси ни каса две веднага.
Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

После в малкия гараж всички се събираме
и започваме усилено да репетираме.
Барабаните гърмят, китарата ечи,
ей това е музика за моите уши.

bg!
Който пее зло не мисли – ние пеем всеки ден.
Поздравяваме съседите със следния рефрен:

Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

В кръчмата квартална вечер, всичко живо там се тика.
Кола, мента и мастика – блатна сянка туй се вика.
Всички вече са пияни и започва веселба,
пого-мого, танци-манци, тук-там някоя кавга.
Припев: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ШИЗОФРЕНИЯ

Кървавочервено слънцето угасва.
Мрак изпод леглото изпълзява.
Тежкия таван във пода се разбива.
Пердето около врата ми се увива.

Припев:А-а-а-а! шизофрения. (2)

Из стаята ми бродят мрачни, черни сенки.
Злокобна кукумявка смъртта ми предвещава.
Свит на кълбо през глава се завивам.
Не, тази нощ не искам да заспивам!

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Свирепи зверове по петите ме гонят,
но не мога да бягам с крака от олово.
Океана ме поглъща – скоро ще ръждясам.
Събуждам се със крясък, в студена пот облян съм.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Във олио се пържа, сякаш съм във ада.
И на сън, и на яве животът ми кошмар е.
В този кучешки живот иде ми да вия.
Не, не издържам, ще се самоубия!

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

ТОВА

Гъста мъгла. Тъмна пещера.
Разтворена врата. Чаша за вода.

Излизаш навън. Гледаш като пън.
Лайна и говна, и отвсякъде воня.

.Припев:Аз не искам това! Не обичам това!
Аз мразя това! Не понасям това!

Аз искам водка, мастика, коняк.
Гроздова ракия. И пак, и пак и пак!

Аз искам цигари. Искам трева.
Аз искам да пуша лула с хашиш сега!

Припев:Аз искам това! Аз обичам това!
Аз желая това! Аз жадувам за това!
МАХМУРЛИЙСКИ БЛУС

Събудих се аз на сутринта, мокър до кости в локва лежах.
Събудих се, а ме болеше глава, корем ме въртеше, кракът ме болеше.
Събудих се рано на сутринта, целият схванат, с празна глава.

Хора минават с надменни лица и ме подминават с погнуса на лица,
като че ли съм някой скот, като че ли съм грозен урод.
Но аз съм човек досущ като вас, с разбито сърце и тъжна душа.

Окъсан, одърпан, с години не пран, в джобовете скъсани нито лев няма там.
Ах, колко съм аз гладен сега и как съм жаден, но не за вода.
Във локвата проснат кат’ няк’ва свиня, за бира мечтая и топла храна.

Махмурлийски блус е това. Махмурлийски блус пея сега.
Махмурлийски блус. Да. Да! Блус, блус… Блус е това.
Махмурлийски блус свиря сега. Блус, блус… Тъга е това…

БЛУС ПРЕД РАЙСКИТЕ ВРАТИ

Една нощ прибрах се в моя малък таван.
И как ли успял съм, аз бях толкоз пиян?
Китарата хванах и блус си запях,
но май нещо малко се поолях.

Съседите под мен изкуството не тачат,
раззинали усти огромни, срещу мене грачат.
Полиция викнали гадните мръсници
и тъпите ченгета ме изхвърлиха с ритници.

Безцелно аз крачех из заспалия град
и крив ми се виждаше целият свят.
Унижен и обиден, тъжен аз бях,
и лека полека пак блус запях.

Точно си мислех – не може по-зле,
когато до мен спря едно БМВ.
Отвътре ме гледаха не със любов –
така озовах се във „Пирогов“.

Сънен хирурга разтрива очи.
Дебела сестра в коридора гълчи.
Със скалпел в ръката навежда се оня.
Маска ми сложиха. После не помня…

Като се събудих вече беше ден.
Лекар с бяла престилка се наведе над мен.
– Е как беше, докторе, минах ли метър?
А той се усмихна – Аз съм свети Петър.

БЛУС ЗА МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА

Беше декември, двайсет и трети.
На гарата в подлеза мотаех се аз,
а наоколо хора доволни от себе си
забързани крачеха към своя влак.

Тогава на стълбите видях малко циганче.
То тракаше с зъби примряло от студ.
Беше пет-шест годишно, облечено в дрипи,
със симпатично лице и обувки протрити.

С доверчиви очи то се взираше в хората,
ръчица протегнало за милост сега,
но те го изглеждаха с презрителни погледи
и подминаваха мърморейки на глас.

Тогава пречупи се нещо във мен
и спомних си приказка на Кристиян Андерсен.
За малка кибритопродавачка се разказваше в нея.
За нея сега този блус пея.

Нима не ви трогва всичко това?
Нима не трепва ваш’то сърце?
Дори и на Коледа ли сте така?
Та това е едно невинно дете!

То сигурно иска на воля да тича
и да играе като всички деца,
а вместо това често го бият,
и си изливат върху него яда.

Вий сте жестоки и лицемерни.
От вас е по-лоша само смъртта.
Вие с човешки съдби си играете.
Вие имате камъни наместо сърца.

ТРЕСКА ЗА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ

В Америка през миналия век
злато търсеше всеки човек,
а днешно време в нашата страна
се тачат алуминия и медта.

Припев: Треска за цветни метали,
това е треска за цветни метали.
В треската за цветни метали
няма млади, няма и стари.

Вчера в подлеза на квартала
циганка решетките окрала.
Кьорав дядо в дупката стъпил
и двата крака си счупил.

Припев: Треска за цветни метали,
това е треска за цветни метали.
Треската за цветни метали
Никого няма да погали.

Онзи ден пък във Дървеница
взели телефонната жица.
Инфаркт получила една жена.
Няма бърза помощ, ни кола.

Припев: Треска за цветни метали,
това е треска за цветни метали.
Треската за цветни метали
Никого няма да пожали.

Банда апаши в нощта
от склад задигат медта.
Усетил ги пазачът лош.
Намушкали го с остър нож.

Припев: Треска за цветни метали,
това е треска за цветни метали.
Треската за цветни метали
Никого не пожали.

Трима приятели роми
крали електропроводи,
но нещо получил се фал –
единия на въглен станал.

Припев: Треска за цветни метали,
това е треска за цветни метали.
Треската за цветни метали
Съвсем никого не пожали.

ЧЕРВЕЯТ

Червеят излязъл на разходка
да подиша въздух свеж и чист,
но отбил се в кръчмата на водка,
че ръцете му треперят като лист.

После свърнал той наляво,
минал покрай няк’ъв светофар,
а оттам стоножка се задава
под мишница със някакъв буквар.

Припев:
Да излезем на разходка. (7)

Червеят учудено погледнал,
заканително поклатил той глава,
мигом минала му мисъл –
Що за глупости са т’ва!

Припев:Да излезем на разходка. (7)

“Да се учим, да работим-
призивът му тъй познат…
– Аз пък съм излязъл на разходка –
казал си и плъзнал пак.

Червеят излязъл на разходка
да подиша въздух свеж и чист,
но отбил се в кръчмата на водка,
че ръцете му треперят като лист.

Припев:Да излезем на разходка. (7)
С бутилка водка.

АНАРХИСТ

Самодоволно ухилен ме гледа света.
Изсумтява със досада и махва със ръка.
Той не иска да повярва, че дошла е смъртта.
Хей ти, свят, внимавай сега!

Припев: Аз не съм хипар!
Аз не съм скинар!
Аз не съм и металист!
Аз съм анархист!

На принудата този свят се крепи.
Той ражда насилие, престъпления, войни.
Навсякъде на почит е престъпността.
Шайка бандити управляват сега!

Припев: Аз не съм крадец!
Аз не съм “борец
Аз не съм рецидивист!
Аз съм анархист!

Честните хора са смачкани в калта.
Бавно ги превръщат във отрепки на света.
Но в края на тунела се вижда светлина.
Ето идва справедливостта!

Припев: Аз не съм сектант!
Аз не съм наркоман!
Аз не съм алкохолист!
Аз съм анархист!

Гнилия ви строй ще срутя аз сега
и върху останките му аз ще построя
ново общество – общество на свобода.
Общество – анархия!

Припев :Аз не съм капиталист!
Аз не съм фашист!
Аз не съм марксист!
Аз съм анархист!

…Аз съм анархокомунист!

РАСТА РЕГЕ

Една вечер във студентския град
на четворката се беше събрал целият свят.
И пихме, и пяхме чак до зори.
И пяхме реге, реге Рас Тафари.

Припев:Реге. Ей, реге, реге.
Реге-ре-реге – Рас Тафари.

Там ний видяхме едни черни момчета,
черни момчета от други страни.
Там ний видяхме едни черни момчета,
черни момчета от африкански страни.

Припев:. . . . . . .. . . . . .. . . .

Реге се пее не само в Ямайка,
не само в Етиопия, но и в други страни.
Реге се пее не само в Америка.
Реге се пее и в България дори.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Но свърши нощта и купонът свърши.
Слънцето изгря и си тръгнахме в различни страни.
Но в главата ми все още, все още се върти
все същото реге – Рас Тафари.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Оттогава минаха много, много, много дни…
Оттогава минаха месеци, години дори.
Но в главата ми все още се върти
Все същото реге – Рас Тафари.

Припев:. . . . . . . . . . . . . . . . . .

К’ЪВ СЪМ ГОТИН

Обичам да се къпя често – два пъти в година.
Обичам да си лягам рано – рано сутринта.
Обичам да закусвам вечер, нещо ако има.
Обичам да потъвам бавно в розова мъгла.

Откакто се събух във къщи – нямаме хлебарки.
Откакто влезнах във кенефа – нямаме вода.
Разхождам се във хола по поляна от угарки.
Във мивката отдавна вече не расте трева.

Обичам да се бутам с разни бабки в автобуса,
да водим разговори за възвишени неща.
Учудвам се, когато ме погледнат със погнуса,
това разстройва моята прочувствена душа.

От много обич по земята ме болят ребрата…
С ченгетата в квартала сме приятели добри.
Ах, колко хубаво е да те бият по главата,
защото ако не уцелят – никак не боли.

СВЯТ

В този свят, вонящ и гнусен,
всички хора са свини,
всеки гледа да се натъпче
и започва да грухти.

Всеки лъже, всеки мами
собствения си баща дори.
Всеки гледа да открадне –
бизнес се нарича туй, нали.

В този свят жесток и кървав
хората са бесни псета,
всеки е затънал в кърви,
души и за нова жертва гледа.

Човек готов е да убие
родния си брат дори.
Търси някой да затрие –
политика се нарича туй нали.

… Не, това не е моя свят.
Това е някакъв кошмар.
Искам да се събудя!
Пуснете ме!
Искам да изляза!
Искам навън,
навън, НАВЪ-Ъ-ЪН…